Историята на развитието на дъските за сърф

Още през 1778 г. британският изследовател капитан Дж. Кук е видял такива дейности сред местните жители на Хавайските острови. След 1908 г. сърфирането се разпространява в някои европейски и американски страни. Разпространява се в Азия след 1960 г. Сърфът се разви значително през последните едно или две десетилетия.Мащабни състезания по сърфса били проведени по бреговете на Северна Америка, Перу, Хавай, Южна Африка и източна Австралия.

Сърфирането се задвижва от вълни и трябва да се извършва на плажа, където има вятър и вълни. Височината на вълните трябва да бъде около 1 метър, а минималната не по-малка от 30 сантиметра. Хавайските острови имат вълни, подходящи за сърф през цялата година. Особено през зимата или пролетта има вълни, идващи от северната част на Тихия океан. Вълните са високи до 4 метра и позволяват на спортистите да се плъзгат на повече от 800 метра. Следователно Хавайските острови винаги са били център на световния сърф.

Първиятдъски за сърфизползвани са били с дължина около 5 метра и тегло от 50 до 60 килограма. След Втората световна война се появяват плочи от пенопласт, като формата на плочите е подобрена. Дъските за сърф, които се използват днес, са с дължина от 1,5 до 2,7 метра, ширина около 60 сантиметра и дебелина от 7 до 10 сантиметра. Те са леки и плоски, малко по-тесни в предния и задния край и имат стабилизираща перка на опашката отзад и отдолу. За да се увеличи триенето, върху повърхността на дъската е покрит восъчен външен филм. Всички дъски за сърф тежат само от 11 до 26 килограма.

В предната част на крилата на гърбатия кит има някои гофрирани структури, които помагат на този гигант да се движи напред във водата по-грациозно и гладко. Тази структура помага за намаляване на съпротивлението и помага на гърбатия кит да „хване“ водния поток, като гарантира, че може да се движи бързо въпреки размера си. Вдъхновен от това,дъска за сърфпроизводителят Fluid Earth произведе уникална дъска за сърф с гофриран преден край.